А има ли нужда? Най-добре е дивите плъхове да си живеят свободни, и по възможност далеч от човека. Дивият плъх вероятно ще се съпротивлява. Той е привикнал към своята среда на обитание и улавянето/затварянето в клетка може да му предизвика силен стрес. Също така, не трябва да се забравя, че плъховете живеещи на свобода се явяват преносители на голям брой опасни за човека заболявания. Ако все пак решите да си вземете див плъх, спазвайте всички мерки за безопасност и не форсирайте събитията – ще изминат месеци преди този плъх да привикне към вас и новата обстановка. Има вероятност животното да си остане диво, особено ако сте уловили възрастен индивид.

 

При плъховете не съществуват породи, а само разновидности.

 

Сигурно с изненада ще разберете, че при плъховете също има стандарт. Те дори участват в различни изложби, шоута и там получават награди за съответния стандарт.

 

Съгласно американският стандарт (http://www.afrma.org) всички плъхове се разделят на шест разновидности:

STANDARD – с къса, гладка и лъскава козина;

REX – с къдрава козина или рошави бакенбарди;

TAILLESS – безопашати;

HAIRLESS – плъхове, които напълно са лишени от козина (голи или сфинкс);

SATIN – с много тънка, удължена и блестяща козина;

DUMBO - ушите на тази разновидност плъхове са големи и закръглени, разположено по-ниско от обикновено.

Всяка от горепосочените разновидности може да влезе в една от секциите, различаващи се една от друга по разцветка или маркировка:

SELF – с еднородна окраска по цялото тяло;

TICKED – еднородна окраска с наличие на разпръснати отделни влакна с друг цвят;

SHADED – светло тяло с по-тъмен цвят към краищата;

SILVERED - монотонно оцветяване на тялото, с отделни бели влакна разпръснати по цялата телесна повърхност, които създава сребрист ефект;

MARKED – тази секция е разбита на 10 основни типа:

• English Irish – на гърдите има разположено бяло петно във форма на равностранен триъгълник;

• Irish – тъмен основен фон, тънка бяла ивица на корема, малки бели петна по лапите, бял край на опашката;

• Berkshire – бял корем, бели”чорапчета”на лапите, малко бяло петно между ушите, бяло петно на опашката;

• Variegated – светъл фон, оцветена глава и рамене, малки и многобройни оцветени петна по цялото тяло, бял корем;

• Blaze(Хъски) – от носа до ушите - бял “клин” на основен тъмен фон стесняващ се към тила;

• Dalmatian – многобройни петна от цветни влакна на бял фон, без отчетливост на петната;

• Hooded – оцветена “качулка” на светъл фон, покриваща главата, предните лапи и раменете, и равна тъмна ивица по гръбначната линия;

• Bareback – оцветена качулка на светъл фон;

• Capped – оцветено петно на светъл фон на главата, във вид на каскет;

• Masked – тъмна маска на светъл фон на муцуната;

• Odd-eye – плъхове с различен цвят на очите (едното око е червено, а другото – рубинено или черно);

• Unstandardized – всички останали разновидности, които не са включени в стандарта.

 

 

Решетъчните клетки и аквариумите са подходящи, но и двата варианта си имат плюсове и минуси. Жилището първо трябва да бъде достатъчно голямо и да е съобразено с броя на плъховете, които ще се отглеждат в него. При купуването на клетка, трябва да се има предвид, че малкото плъхче ще израсте бързо и ще добие размер, приблизително колкото едно морско свинче.

1.Аквариумът предпазва от течение, но поради недостатъчната циркулация на въздух в него ще бъде по-топло и влажно в сравнение с решетъчната клетка. Освен това, по-трудно се обзавежда с приспособленията за почивка и игри. Един 90 л аквариум ще бъде добро решение за 1-2 плъха. Необходимо е по-често да се почиства. Друг недостатък е, че се затруднява общуването с животното.

2.Металната клетка е най-добрия избор. Тя трябва да бъде с решетка, която да е от неръждаем метал. Подът трябва да бъде цялостен, а не решетъчен.

3.Дървената клетка е напълно неприемливо решение за отглеждане на плъхове - урината се просмуква в дървото, повишава се отделянето на амоняк, който провокира заболявания на дихателните пътища. Освен това, плъховете ще прогризат дървото и ще избягат. Дървесината се цепи и треските могат да предизвикат наранявания.

 

Минималния размер за клетка, в която ще се отглеждат 1-2 плъха е дължина – 60 см, широчина – 30 см и височина – 40 см. Купете (направете) си възможно по-голяма клетка, която да осигури по-големи удобства и жизнено пространство на вашите любимци.

Като алтернатива, може да свържете няколко по-малки клетки в една система.

Поставете клетката на място, което да е защитена от въздушно течение и пряка слънчев светлина. Никога не поставяйте клетката под прозорец и в близост до външна врата. На пода може, но само при положение, че не се образува течение на избраното място. Оптимална височина за разполагане на клетката е  1-1.5 метра от пода, където движението на въздушния поток е минимално.

 

Основата на клетката е най-добре да е от пластмаса – лесно се почиства и дезинфекцира.

Броят на етажите трябва да е съобразен с височината на клетката - най-добрия вариант е 3-4 етажа. Височината на всеки етаж да не бъде по-малка от 15-20 см, за да може плъхът спокойно да се изправя на задните си крайници.

 

Добре е къщичката да поставите на най-ниското ниво – на пода на клетката. Това позволява плъхът да използва по-ефективно високите етажи за игра и почивка. Плъховете често спят върху покрива на къщичката, който в този случая играе роля на допълнителен етаж.

Хранилката е желателно да се постави там, където ще бъде най-удобно за обслужване. Плъховете често пренасят храна в къщичката си или я крият в ъглите на клетката.

Поилката е хубаво да бъде фабрична, предназначена за гризачи (продават се във всеки зоомагазин). Поставя се от външната страна на клетката на удобно място за плъховете.

 

Къщичката е нужна на плъха за отдих и почивка, при лошо настроение и за укритие в случай на стресова ситуация. Плъховете се чувстват дискомфортно при липса на укритие.

Нужни материали за направата и: пластмаса, шперплат, картон или дърво. Ако използвате пластмаса, постарайте се да е непрозрачна – по-затъмнената къщичка ще бъде по-уютна. За целта ще свърши добра работа една пластмасова саксия, с подходящ размер. Странично направете достатъчно широк отвор. Саксията обърнете с дъното нагоре и къщичката е готова. Дърво, шперплат (или фазер) също са подходящи за направата на къщичка.

Размера на къщичката се определя от броя на плъховете. За 1-2 плъха напълно достатъчна е къщичка с размер – 25*15*10 см. Не е необходимо да правите дъно – това ще облекчи обслужването, няма да се задържа мръсотия и лесно ще се почиства. В този случай (къща без дъно) е задължително в клетката да има някаква постеля.

Ако отглеждате повече плъхове е препоръчително къщичката да има поне два изхода - за да могат по-слабите плъхове да избягат, ако бъдат притиснати на тясно.

 

Не! Плъховете обичат да крият вкусните късчета храна, но запасите които правят през деня обикновено се изразходват още през нощта. Освен това, често използват къщичката или ъглите на клетката като скривалище. Въпреки всичко, наличието на хранителни запаси говори за предлагане на свръх количество храна, което пък от своя страна може да причини затлъстяване.

 

Преди всичко – къщичка, поилка и хранилка. Етажи и нарове – за почивка. Стълбички, въженца, хамаци - по желание на стопанина. Играчки – които бързо ще бъдат изгризани.

Наличието на тези предмети прави живота на плъховете по-разнообразен.

За 1-2 плъха напълно достатъчни са 1 поилка и 2 хранилки (една за зърнената и гранулирана храни, а другата - за меката храна).

 

 

Правилния избор на постеля оказва значително влияние върху здравословното състояние на плъховете, поради което следва да се разгледат различни възможности.

Талашът е най-често използваната постеля. Важно е да бъде добре добре изсушен и обезпрашен.

Хартията за постилане не е много добро решение. Тя притежава твърде слаби влагопопиващи свойства и бързо се разпада. Освен това, при използването й често се появява силна неприятна миризма. Не трябва да се забравя и за остатъците от печатарското мастило, съдържащо олово и цинк.

Котешката тоалетна има добри влагопопиващи свойства (като талаша) но и тя съдържа твърде много прашни частици. Освен това, силно изсушава въздуха в аквариума.

Парцалчета от различни тъкани също не са подходящи. Категорично не се препоръчват.

Едно от добрите решения е поставянето на т.нар. флаш-дъно, което предпазва пода на клетката от излишната влага и дава възможност да се използва малко количество постеля – дървени стърготини (или трици), котешка тоалетна, като непосредствения контакт на плъховете с постелята в този случай е изключен.

 

Флаш-дъното представлява хоризонтална пластмасова повърхност (с множество отвори) поставена на известно разстояние от дъното на клетката. Флаш-дъното се явява прекрасна алтернатива на решетъчния под, който е крайно опасен за лапите на плъховете. Особено е полезно през лятото, когато плъховете се нуждаят от повече течности, а освен това (в горещи дни) може да поставите в клетката съд с вода (в който плъхчето ще се охлажда) без да се притеснявате, че ще след това то ще лежи на мокра постеля. Количеството на основната постеля може да бъде значително ограничено, като в отделни случаи може напълно да се откажете от постеля, а да оставите само материал за гнездото.

Направата на флаш-дъно е много лесно – необходим ви е лист пластмаса (плексиглас) не по-тънка от 4 мм, с подходящ размер, в който да пробиете отвори с диаметър 2-5 мм - на разстояние (по хоризонталата и вертикалата) равно на удвоеният диаметър, т.е. 4-10 мм. Не трябва да избирате диаметър по-малък или по-голям от указаното. Отворите трябва да заемат по-голяма площ от флаш-дъното. Заглаждат се всички ръбове. Готовото флаш-дъно поставете на “трупчета”, високи 30-40 мм, върху дъното на клетката.

След като поставите флаш-дъното може да помислите с какво да запълните пространството между него и дъното на клетката. Използвайте материал, който добре да попива влагата и миризмите – талаш, котешка тоалетна.

 

Сеното (или слама) като постеля не е удачен вариант, поради слабите му влагопопиващи свойства, но пък е добро решение като строителен материал за гнездото. Съществува реална опасност някоя остра сламчица да нарани очите на плъха.

 

Безопасно е да се използват само тези марки, които са приготвени на базата на дървени стърготини и целулоза (органични). От останалите (минерални) е по-добре да се въздържате, поради опасността плъхчето да “преяде” с тази смес.

 

 

На пазара се предлага голямо разнообразие от готови храни за гризачи. Обезателно добавяйте свежи плодове и зеленчуци (ежедневно). Плъховете обичат остатъците от нашата трапеза, но не прекалявайте. Може да давате пилешки хрущяли и кости за оглозгване (не съществува опасност да се наранят). Храната от човешката трапеза е неподходяща, поради високото съдържание на мазнини. Дажбата за плъхове трябва да съдържа не повече от 5-10% мазнини и да бъде богата на белтъчини. Най-доброто решение е да се дава по равно зърнени (закупена готова или самостоятелно приготвена) и протеинови продукти (месо, риба, млечни продукти и т.н.), а така също, свежи плодове и зеленчуци. Кучешката и котешката храни може да се предлагат допълнително, при положение, че се избират такива с по-ниско протеиново съдържание.

Готовата зърнена смес съдържа витаминозни добавки и други изкуствени компоненти, които често имат вид на ярко оцветени късчета, зърна и гранули. Тези компоненти често предизвикват алергия, която се проявява със сърбеж на кожата (дерматит) и образуване на струпеи (корички). Освен това много плъхове избират най-вкусните съставки, а игнорират всичко останало. Поради тази причина, може да помислите и да приготвите зърнената смес в домашни условия, включвайки в нея само тези семена, които се предпочитат. Така също, може да добавите към приготвената от вас смес оризови и овесени ядки.

Когато давате на плъха плодове и зеленчуци бъдете внимателни, защото много от тях могат да предизвикат алергична реакция (особено плодовете с червен цвят) или повишено газообразуване в стомаха и червата (при поемането на голямо количество), особено заедно с други продукти. Има регистриран случай на смърт, при плъх прекалил с броколи.

 

 

Царевица може да се дава, но ограничено, поради съдържанието в нея на нитрати и амини, които в храносмилателната система на плъховете се превръщат в нитрозамини, които са канцерогенни. Теоретично е така, но на практика вие трябва да храните вашите плъхове изключително и само с царевица, за да се появи проблем. Добре балансираната дажба, която съдържа царевица в разумни количества е доброто решение. Това не е актуален въпрос, защото има много други продукти, които представляват здравословна опасност.    

Шоколад също може да се дава, но в малки количества. Теоброминът може да е опасен за кучетата, но не представлява никаква опасност за плъховете. Главното е да се дава умерено – в противен случай съществува риск от затлъстяване.

Не се чудете, ако видите плъхчето ви да прояви интерес към някоя газирана напитка (също и бира). Някъде може да прочетете, че не трябва да им се дава газирано, защото плъховете не могат да оригват. Истина е, и по-добре не си правете експерименти.

 

 

Необходимо е да създадете режим, към който плъховете бързо привикват и с нетърпение очакват своята порция, а вие ще може да контролирате нейното количеството. Плъховете са изтънчени гастрономи и винаги с радост си похапват вкусните късчета, така че не се престаравайте. В противен случай вашите любимци ще станат тлъсти и слабо подвижни, което не е полезно за тяхното здраве. Затлъстелите плъхове живеят по-малко!

Вечерта и първата половина на нощта е най-активния период за плъховете, поради което най-добре е да се хранят 2 пъти – сутрин и вечер, като съотношението на сутрешната към вечерната дажба да бъде 1:2.

Количеството храна за един възрастен плъх е средно 30-40 г на денонощие. Естествено, че едрите мъжки, бременните и кърмещите женски трябва да получават по-голямо количество, а малките плъхчета – по-малко храна.

 

Храни, които са абсолютно противопоказни за плъхове практически няма, поради, това че плъховете са всеядни и се хранят в Природата даже и с мърша, а от друга страна много храни са вредни за тяхното здраве (напр. повечето стайни растения).

Портокаловият сок (с консерванти) може да предизвика образуването на злокачествени тумори при мъжките плъхове, поради което го избягвайте. Високото съдържание консерванти и стабилизатори правят соковете вредни. Много по-добре е да им се дават свежи плодове, а не сокове от кутия. Не трябва да се дават много тлъсти и сладки храни, а лютото е противопоказно. Избягвайте да давате в големи количества тропически плодове.

Може да се дава: различни млечни продукти (особено полезно е натуралното кисело млеко), месо, риба, плодове и зеленчуци (особено ако са собствено производство), хляб, зърно, каши, детски пюрета, тестени изделия (макарони, спагети, кус-кус) и т.н.

Плъхове обичат алкохол и бира! Не злоупотребявайте, защото алкохолната зависимост се развива бързо не само при човека. Ако давате бира – избирайте безалкохолна такава. Газирани напитки не се препоръчват!

 

Затлъстяването винаги е лошо. Поради това, постарайте се да го поставите на диета - намалете количеството на храната, давайте бедна на мазнини храна, увеличете продължителността на игрите извън клетката.

 

Да, разбира се. Плъховете, както и другите животни страдат от хиповитамнинози. За да ги избегнете е необходимо да давате свежи плодове и зеленчуци, а през пролетта – млади листа на глухарче и салата. Много добра витаминозна добавка към храната са кълновете от пшеница, просо и овес.

 

 

Плъховете имат постоянна нужда от прясна вода. Средно 60 мл вода е дневната потребност на един плъх. По-голямото количество свежи плодове и зеленчуци значително понижават жаждата.

 

Ежедневно. Поилката трябва старателно да се измива, при всяка смяна на водата, за да не се увеличи концентрацията на съдържащите се в нея бактерии.

 

Най-удобно е да използвате вакумна поилка (за гризачи). Представлява пластмасов цилиндричен съд с метална тръбичка, в която са разположени едно или две метални топчета, изпълняващи ролята на клапан, който възпрепятства самоволното изтичане на водата. Водата в тази поилка не се замърсява с хранителни частици, постеля и фекалии и не се разлива, както това може да се случи при открити поилки. Плъховете много бързо привикват към поилката (ако не могат сами да проумеят как се използва, намажете върха на металната тръбичка с нещо сладко и след ден-два всичко ще бъде наред). Винаги пълнете резервоара до горе - в противен случай капе!

 

 

Възможно е в колелото плъховете да счупят не само опашка или крак, но и да получат сериозни травми, дори и да загинат, поради което колелото трябва да се използва много внимателно. Освен това, плъховете бързо престават да проявяват интерес към бягането (с напредване на възрастта), а предпочитат повече да спят, така че едва ли колелото е важна необходимост. Плъхът трябва да се побере в колелото напълно свободно, следователно ако дължината на тялото му е 20-25 см, то диаметъра на колелото трябва да бъде не по-малко от 40-50 см. Колелото не трябва да бъде с решетъчна “пътека”, защото застрашава сериозно крачетата и опашката от счупване (особено ако се използва от 2 или повече животни едновременно). Освен това плъхът може да пострада ако попадне между стойката и барабана на колелото и да получи сериозни травми на главата и/или тялото.

 

Колелата за бягане са предпочитани от повечето стопани на плъхове. Женските са в по-голяма степен склонни да бягат в колело, в сравнение с мъжките. ПВЦ тръбите са превъзходен материал за направата на тунели. Стълбички, хамаци, въженца – всичко това може да се изработи лесно и просто. Използвайте въображението си!

 

 

Клетката се дезинфекцира със санитарен препарат, който да притежава бактерицидни и антивирусни свойства. Може да се използва и белина – 1 част белина в 10 части гореща вода, след което клетката се изплаква обилно на течаща вода и добре се подсушава.

 

Почистването на клетката трябва да се извършва поне 2-3 пъти седмично, но може да се наложи и по-често, ако се появи неприятна миризма или постелята е твърде мокра. Пълното измиване на цялата клетка, след почистването, не винаги е задължително. Препоръчва се винаги след чистене да се мие дъното на клетката. За пластмасовите дъна е достатъчно да се измият хубаво с топла вода и сапун. Дървените клетки не се препоръчват, защото много трудно се почистват и дезинфекцират. Новата клетка и инвентара задължително се дезинфекцират преди употреба.

 

Няма особено значение къде ще бъдат разположени хранилките и поилката, поради това, че плъховете винаги имат собствено мнение и предпочитание и пренасят хранилките там, където им харесва. Не се препоръчва да сменяте местоположението на поилката.

 

Преди всичко подгответе затоплена хавлиена кърпа. Налейте 2-3 пръста топла вода в един леген. Използвайте само мек шампоан за котки. Капнете няколко капки от шампоана върху задните му части и хубаво го разнесете по тялото и лапите. Внимавайте шампоан или вода да не попадне в очите и ушите, и при изплакването да не го попарите с гореща вода. Ако плъхът се страхува от течаща вода поливайте го с канче.

 

При правилно отглеждане къпане практически не се налага, с изключение на случаите, в които при обследване на своята територия плъхът се навре в трудно достъпни за почистване места. Освен това, неправилният избор на постеля и несвоевременно почистване може да доведе до поява на силна миризма от клетката и от самия плъх, особено при използването на хартия и талаш (по-рядко) като постеля. Ако вашит плъх започне да отделя силна миризма, сменете постелята с друг вид или се старайте по-често да чистите клетката. Къпането няма да отстрани причината за миризмата – тя ще се появява отново и много бързо. Освен това, мократа козина също ще мирише силно, за което може да повлияе и стресът при къпане.

Някои плъхове много обичат да се къпят. Те са напълно спокойни и плацикането във водата им доставя голямо удоволствие (болшинството плъхове шумно протестират срещу водните процедури). Не трябва да лишавате животното от това удоволствие, стига да не го изложите на течение. След края на водната игра хубаво да го подсушите! При къпане доста често възниква опасност от простуда, особено при студено време. Дори слаб вятър е достатъчен да настъпи локално преохлаждане на тялото, а това да доведе до простуда. Лечението е твърде сложно, поради генетичната предразположеност към респираторни заболявания (микоплазмите са постоянни обитатели на дихателните пътища). Ако сте твърдо решен/а да къпете вашия плъх, направете го, но не по-често от веднъж седмично. След къпане трябва задължително да завиете плъха с кърпа (мократа козинка има силна мускусна миризма), а така също да използвате сешоар за изсушаване на козината. Температурата на въздушната струя не трябва да бъде много висока, защото може лесно да изгорите и пресушите нежната кожа.

Дръжте сешоара на такова разстояние от тялото на плъха, че да не го изгорите (от по-близо) или преохладите (от по-далеч). Може да определите необходимото разстояние, като насочете струята въздух към вътрешната страна на ръката ви - там където е лакътната свивка. Сушенето трябва да продължи до пълното изсушаване на козината, което се познава по нейният пухкав и блестящ вид. След това оставете плъхът сам да се приведе във форма.

 

Харесва му. Точно в такъв момент плъховете често си заточват зъбите.Обърнете внимание на това!

 

 

 

Плъховете имат нужда от ежедневни разходки (извън клетката) минимум по един час дневно, поради което, колкото повече време прекарвате с вашия плъх – толкова по-наситен и разнообразен ще бъде неговия живот. Препоръчва се да прекарвате заедно много повече време от минимално допустимото. По време на разходката играйте с него, устройвате му физически упражнения – бягане, прескачане на препятствия, катерене, лазене и др. През цялото това време го наблюдавайте непрестанно - да не се добере до някой предмет, който да нагризе (особено кабелите с високо напрежение - опасност от токов удар или пожар). Компютърните кабели са най-честата жертва на острите резци!

 

Има няколко варианта. Най-простия е да ги покриете с килима, мокета или нещо подходящо. При това остава достъпна онази частта от кабела, която се намира непосредствено до уреда – точно нея може да защитим с шланг. Шлангът се разрязва отдолу, вътре се поставят кабелите и разреза се покрива с тиксо. Този начин е подходящ за уреди, които често се местят. За стационарни уреди се препоръчва спец. кабелни кожуси, които осигуряват максимална защита.

 

Търпение и само търпение! Плъхчето все още не е свикнало с вас. Когато започвате контакт с него, използвайте лакомство и лекичко го галете, тогава то ще може да свърже приятното усещане с вас и няма повече да се страхува.

 

Защото ви се доверява.

 

Защото маркира. Това е напълно нормално поведение за всеки плъх. По такъв начин вашия плъх ви казва, че всичко което е маркирал е негово и няма да търпи никакви възражения. Ако вашия любим плъх ви маркира (панталона, ризата, чехлите) това означава, че вече сте неговата “запазена територия” - само негова и на никой друг!

 

Да отучиш животно от това, което за него е жизнено необходимо е недопустимо.

 

Може да се обучава докато е жив.

 

Плъховете много по-трудно понасят горещината. При топло време се препоръчва навлажняване на лапите и опашката с хладна (но не студена) вода. Проверявайте водата за пиене дали е достатъчно. В никакъв случай не оставяйте клетката на течение!

 

Порасна и помъдря. За съжаление плъховете не винаги са настроени за игри. При възрастните индивиди, по време на разходка, се натрупва твърде много работа за вършене: да види какво има в този и онзи ъгъл, да провери няма ли неканени гости – друг плъх и т.н. Като правило всеки плъх сам определя времето за игра. Сложно е да бъде заставен нещо определено да върши.

 

Притежавате вероятно млад плъх, който още не е набрал нужната смелост да общува с вас. Обикновено след втория месец това положение ще премине и плъхчето ще започне да ви се доверява повече. Много зависи и от темперамента на животното. Само не трябва да форсирате нещата. Някои плъхове си остават страхливи завинаги.

 

 

 

Честото кихане е един от най-широко разпространените симптоми на заболяване. Вялост, липса на апетит, настръхнала и без блясък козина, хриптящо и затруднено дишане – това са признаци на респираторна инфекция, и в този случай е наложително да се потърси ветеринарна помощ. Червени отлагания (порфирин) около очите и носа понякога се явяват признак на заболяване, но също така може да се появят в следствие на стрес или при дразнене, предизвикано от прах. Порфиринът се отделя от жлезите на Хардер, които се намират зад очните ябълки. Секрета който отделят е с кърваво червен (не съдържа или има само следи от истинска кръв) цвят, богат е на порфирин и изпълнява ролята на смазка за очите и миглите.

Накланянето на главата, наречено “крива шия”, обикновено се дължи на инфекция на вътрешното ухо. Плъхът трябва да се покаже на ветеринар, който да установи дали е пробито тъпанчето и да предприеме лечение – антибиотици, ушни капки, противовъзпалителни. Друга възможна причина – хипофизен тумор, който най-често се наблюдава при стари женски плъхове. Възможности за лечение на това заболяване няма. Противовъзпалителните средства могат само леко да намалят размера на тумора и малко да продължат живота му. Инсулт - може да бъде още една причина, която отново се среща предимно при стари плъхове. При много случаи пълното възстановяване от инсулт настъпва след няколко дни ( до една седмица).

 

Mycoplasma pulmonis – микроорганизъм, който се среща в дихателните пътища на всички плъхове предизвиква заболяването, наречено МИКОПЛАЗМОЗА.Стрес или друго заболяване може да активира инфекция, която след това да премине в пневмония (в повечето случаи смъртоносна), ако не се излекува навреме. Леките случаи на микоплазмоза може да се повлияят от Tylan и тетрациклин, но при по-сериозните случаи ветеринарите прилагат много по-силни антибиотици - Baytril, доксициклин, гентамицин и хлорамфеникол.

 

Микоплазмите са постоянно присъстващи в дихателните пътища на декоративните плъхове, поради което постоянно влияят на здравето им. От друга страна плъховете са в различна степен наследствено устойчиви към това въздействие. Генетично здравите, правилно развити, притежаващи добра физическа форма, отглеждани при подходящи условия и получаващи пълноценна храна животни ще бъдат в по-малка степен подложени на разрушителното действие на микоплазмите. Типичните признаци на микоплазмоза са кихането и отделянето на порфирин от очите и носа. Тези симптоми са характерни и за болшинството респираторни инфекции, които от своя страна предизвикват повишена микоплазмена активност.

 

Не!

 

Не, при женските плъхове няма менструация, а ако се появи кръв от влагалището, значи нещо не е на ред и животното се нуждае от преглед. Вагиналното кръвотечение може да бъде признак на маточен тумор, генитална микоплазмоза, инфекция на пикочните пътища, спонтанен аборт или начало на раждане.

 

Плъховете имат много слабо зрение и извършват такива движения за да доловят движение. Това по-често се среща при белите плъховете (с червени очи) - албиноси.

 

Ако вашето плъхче пищи или трепери, когато се придвижва или когато го докосвате или хващате, то вероятно е болно. Плъховете са доста издръжливи, така че ако са налице признаци на заболяване, значи болката е силна. Ако болката е свързана с известна на вас причина, вие може да кажете на вашия ветеринар, а ако не знаете причината – нужен е задълбочен преглед, при който да се установи има ли скрити увреждания или тумори, предизвикващи страданието. Доказано е, че лекарства, като Ибупрофен и Аспирин не оказват никакво влияние върху болестният процес (поради високата скорост на метаболизъм при плъховете) и не трябва да се използват. Силно действащите опиати – обезболяващи (като Butorphanol и Morphine) може да се прилагат в случаите на много силна болка. По-слабите болежки не трябва да се лекуват. На плъхчето е нужно спокойствие, което ще ускори процесите на оздравяване.

 

Ако вашият плъх страда, не се храни, не пие вода и се намира в безсъзнание, дошло е времето да се евтаназира от ветеринар.

 

Възможно е да няма краста. Най-често срещаната причина за появата на струпеите (корички) е твърде голямото съдържание на протеин в храната, което предизвиква сърбежи в определени точки на тялото и последващо разчесване. Пробвайте да изключите от дажбата богатите на протеин храни – кучешка храна, слънчоглед, фъстъци. Ако след това струпеите не изчезнат, възможно е да е опаразитено, при което се налага ветеринарна намеса и съответстващо лечение.

 

Безспорен лидер са различните видове респираторни инфекции, първопричина за микоплазмената инфекция на горните дихателни пътища. Ако вашето плъхче започне силно да киха, значи е време да го заведете на ветеринар, без да отлагате.

Следващата по честота на проявяване група от заболявания са дерматитите от различен произход, при които животните вследствие на силният сърбеж разчесват кожата си до кръв.

Плъховете са предразположени и към възникване на абсцеси, които често се появяват нееднократно на едни и същи места. В домашни условия не се препоръчва да се отваря абсцесът, защото съществува реална опасност от инфектиране на раната. Абсцесът може да бъде объркан с тумор и затова най-добре е да се обърнете към ветеринар.

Туморите също са често срещани при плъховете. Диагностицирането им е сложно, тъй като често се образуват дълбоко в тялото и се забелязват твърде късно. Лечението им е само хирургично.

 

Ако дозата не е изрично отбелязана за плъхове, лекарственото средство се дозира, като от средната човешка доза се вземе 1/10 част.

 

Нито едното - нито другото. Количеството на наследствените заболявания не е голямо, а имунитетът не се предава по наследство толкова често (възможно е разбира се да се създаде генетична линия плъхове, която да е устойчива към едни или други заболявания, но за това е нужна дълга и задълбочена селекционна работа, успехът на която може да се прояви след много години). Естествено, че лошото здравословно състояние, прекараните болести по време на бременност и кърмене, в значителна степен ще повлияе на имунитета на потомството, поради което за размножаване следва да се използват само най-здравите животни.

 

Най-често срещаната причина е съдържащите се в постелята летливи химични съединения, прах и изкуствените компоненти в храната (които обикновено са ярко оцветени). Освен това алергия може да причинят и някои плодове и зеленчуци (особено екзотичните и парниковите), торени с изкуствени торове и обработени със стабилизатори за по-голяма трайност. Някои лекарствени препарати също може да причинят алергия.

Външните признаци на алергията могат да бъдат: кихане, отделяне на порфирин от носа и очите, сърбеж, принуждаващ животното постоянно да се чеше. Първите два симптома са характерни и за респираторните заболявания, което затруднява определянето на причината за възникналият проблем, но определено алергиите се проявяват със силният сърбеж, така че ако вашето плъхче силно киха и се чеше, възможно е причината да е алергия, а не простуда.

 

Причините за сърбежа могат да бъдат: външни паразити (ектопаразити), твърде високо съдържание на белтъчини в храната, алергична реакция към постелята или определени храни, суха кожа, вследствие на къпане и последващо сушене.

Ако се съмнявате, че причината е в храненето, се препоръчва следната диета: сварен бял ориз и сурово небелено просо в съотношение 1:1. Изключват се всички останали хранителни продукти и напитки, освен вода (тази диета не се препоръчва при бременни и кърмещи майки). Ако причината за сърбежа е в храната, то в течение на 1-2 седмици ще видите подобрение. За точното определяне на продукта, предизвикващ алергия, периодично включвайте в състава на дажбата обичайните компоненти (всеки на интервал от 2 седмици) и внимателно наблюдавайте за поява на сърбеж. Веднага щом откриете продукта, спрете неговото даване завинаги. Има още един метод: изключвайте по един продукт от дажбата на всеки 2 седмици - изчезне ли сърбежът, значи причината е в последният изключен продукт. Но, може да мине твърде много време, докато се нормализира обмяната на веществата, което да затрудни точното определяне, така че първият метод е по-добър.

В противен случай, вероятно имате работа с ектопаразити. Обърнете се към ветеринар, който да направи анализ и да назначи лечение.

Често причина за сърбеж се явява нарушаване на протеиновия баланс в организма, поради което, продукти с високо протеиново съдържание трябва да се дават много внимателно и в малки количества. Това се отнася преди всичко за кокоши яйца, суха котешка и кучешка храна. Млечните продукти обикновено не предизвикват такива реакции, с изключение на тези от тях, които съдържат консерванти. Ако давате кисело мляко, старайте се да бъде натурално, с жива закваска.

 

Горещо се препоръчва дъното на клетката да бъде плътно, а не решетъчно. Тук е мястото да се спомене, че освен травми, решетъчното дъно предизвиква и язвен дерматит на задните крайници. Ако лапата е само отекла, без отворена рана на кожата, може да се приложи противовъзпалително средство (дексаметозон) за ускоряване процеса на заздравяване и покой. Отворената рана трябва да се почисти и да се поръси с антибиотик.

 

При самоотварянето на абсцеса (което се случва често) изтича гной. В такъв случай почистете раната с кислородна вода, след което я намажете с антибиотична маз. Ако абсцесът не се отвори сам, изчакайте да се появи коричка, която отстранете и с внимателно притискане улеснете изтичането на гнойта. За всеки случай заведете плъха на ветеринар, който може да назначи и антибиотик, срещу евентуална вътрешна инфекция.

 

Най-често срещаните причини за травми в клетката са различните решетъчни хоризонтални повърхности и колелото за бягане.

Плъховете рядко си нанасят травми помежду си. Все пак, добре е да помислите за няколко изхода в къщичката, която обитават, за да може по-слабият плъх да реагира своевременно, ако бъде притиснат на тясно.

Разбира се, че не трябва в клетката да присъстват предмети с остри краища, стъкло или потенциално отровни вещества.

Ако клетката е много висока, трябва да се помисли как да бъдат разположени етажите (един спрямо друг), така че да се намали до минимум риска от травма при евентуално падане.

По време на разхода следете неотлъчно плъхчето, да не повреди изолацията на някой кабел или да нагризе някой битов предмет. Ако пускате плъх да се разхожда върху високо разположена хоризонтална повърхност (маса, секция, перваз на прозорец), то тогава избягвайте резките движения и внезапни звуци, които може да го уплашат, да загуби равновесие и да падне от високо.

Ако вашият плъх се разхожда свободно из цялото жилище, трябва всички членове на семейството ви внимателно да се оглеждат, за да не го настъпят, особено в по-тъмните места в жилището. Плътно затваряте всички врати и прозорци, защото много лесно може да избяга на вън, а също така го предпазвате от течение.

Внимавайте плъхът да не се добере до мястото, където съхранявате битова химия. Препаратите обикновено имат привлекателна миризма и вкус за плъховете.

Ако отглеждате и други животни в дома си, контактите на плъха с тях да бъдат само във ваше присъствие.

 

Има полза и риск, свързани с отделянето на яйчниците на женските и при кастрацията на мъжките плъхове. Очевидната полза и при двата пола – това е, че повече няма да притежават репродуктивни органи, които понякога предизвикат проблем със здравето в по-късни етапи от живота им.

Премахването на репродуктивните органи при женските плъхове понижава значително възможността от развитие на тумори на млечните жлези и хипофизата, и определено прави невъзможно възникването на рак на матката и генитална микоплазмоза. От друга страна рискът е голям – сложна хирургична операция, при която се отваря коремната кухина. Задължително е да се приложи обща анестезия, която сама по себе си е голям риск.

Кастрацията на мъжките плъхове е често прилагана операция, защото им позволява да се отглеждат заедно с женски, а също така и да се предотврати агресивното им поведение. Ракът на тестисите е рядко срещано заболяване. Самата операция не е толкова опасна, но и тя се извършва под обща анестезия и носи определен риск. Възможни са и следоперативни усложнения.

 

Плъховете не се ваксинират!