ПЛЪХОВЕТЕ...

 

 
Рейтинг: 3.00
(22)
Увод
ПЛЪХОВЕТЕ
Епилог



ПЛЪХОВЕТЕ / Два вида плъхове

Два вида плъхове
10.08.11 13:44

Автор:Плъхи
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВИДОВЕТЕ
  
  
 
На територията на Р.България се срещат двата най-широко разпространени вида от рода Rattus: R. norvegicus и R. rattus, които водят началото си от общ прародител, но преди около 2 млн. години видовете се разделили и всеки поел по своя път. Хибриди (кръстоски) между двата вида в природата не съществуват, не са получени и в лабораторни условия.
 
Сивият плъх (Rattus norvegicus). Дължина на тялото - до 275 мм, дължина на опашката - до 195 мм (опашката винаги е по-къса и е средно 80% от дължината на тялото). Муцуната е сравнително тъпа и широка, ушната раковина е малка и ако се прегъне напред тя не достига края на съответното око. Дланите и стъпалата имат относително малки и плоски възглавнички. На дланите първият (вътрешен) пръст е силно редуциран. Добре развитата кожа, между пръстите на задните крайници, образува подобие на плавателна ципа. Ноктите са слабо извити и относително дълги и остри. Козината има изменчив характер - зависи от начина на живот, пола, възрастта и сезона. При екзантропните (живеещи в естествена среда) индивиди козината е гъста и мека, а при синантропните (живеещи в непосредствена близост до човека) - по-рядка и груба. Козината при мъжките е по-груба в сравнение с женските. Зимната козина е 1.3 – 1.4 пъти по-гъста от лятната. Опашката е покрита с редки косъмчета. Окраската по гърба варира от сравнително светла, рижо-кестенява до тъмна, мръсно-охристо-кафява. Космите в основата са сиви, към върха - черни, а по средата – с жълтеникав пръстен, и всичко това в съвкупност дава кафяво-сивата украса на горната половина на тялото. Тоналността на окраската силно варира в зависимост от ширината на отделните цветови зони и от тяхната интензивност, обусловени от характера на разполагане на гранулите меланин в косъма и тяхното количество. Тези признаци, от една страна, се намират под генетичен контрол, а от друга страна се диктуват от външни влияния, например зависят от състава на храната. Отенъкът на окраската зависи също така и от стадия на растеж на косъма, и съответно нееднократно се мени в течение на живота на индивида, свързан с възрастта и сезонното линеене. Младите плъхове са по-сиви от възрастните и рижавеят с напредване на възрастта. Смяната на ювинилната (младежката) козина с постоянната приключва на 3 - 4 мес. възраст. Долната част на тялото (гърди и корем) имат мръсно-бял цвят, обусловен от сивото основание и белите върхове на космите. Границата между двете части (долна и горна) е добре забележима, но не е рязка. Кожата на сивите плъхове е лишена от пигмент, и поради това тези участъци, които са оголени (върха на носа, вътрешната повърхност на ушните раковини, пръстите) или покрити с редки депигментирани косми, има телесен цвят. Покритата с редки и къси пигментирани косми външна повърхност на ушите и горната повърхност на опашката имат сив цвят.
В кариотипа – 42 хромозоми.
 
Екология. Екзантропният сив плъх е околоводен гризач. Умее много добре да плува и да копае тунели. Водоемът е източник на храна, убежище от врагове и среда за преживяване. Плъхове обикновено живеят в дупки-укрития, в които прекарват значителна част от денонощието.
Сивите плъхове са всеядни. От другите представители на рода те се отличават с повишена склонност към употребата на храни с животински произход, в това число месо от гръбначни животни, което сами си набавят. В дивата природа на първо място сред жертвите са рибите и земноводните. В някои местообитания плъховете активно ловуват малки гризачи, насекомоядни бозайници и опустошават гнездата на птиците. Плъхове, обитаващи бреговете на незамръзващите морета, целогодишно се хранят с отпадъци изхвърлени от вълните. Също така се хранят и със зърно, семена, летораслите на младите растения и т.н. Понякога правят запаси.
Характерът на денонощната активност е непостоянен. Плъховете са активни предимно в «тъмните» часове на денонощието – вечер и рано сутринн. Общата продължителност на активния период е 9 – 11 часа. Заселилите се в близост до човека плъхове лесно се приспособяват към неговата стопанска дейност, изменяйки режима на сън и активност.
Плъховете притежават висока изследователска активност, съобразителност и способност към бързо обучение, съвършен механизъм за регулиране числеността на популацията и сложно социално поведение. Водят както самостоятелен, така и групов начин на живот. Размножават се през по-голямата част от годината (до 10 пъти годишно!), като са отбелязани два пика – пролет и есен. Женските раждат от 2 до 22 малки в едно котилото.
Видът, намиращ се в стадий на разцвет, формира два типа популации – дива (екзантропна) и домашна (синантропна). По характера на връзката с човека може да се разграничат 3 екологични зони: северна – където плъховете целогодишно живеят в жилищата, включително и големите градове; средна или преходна – през лятото част от животните се заселват в природата, преимуществено в околоводни биотопи, а през зимата се завръщат в сградите (малка част от тях остават да зимуват в природни условия); и южна – значителна част от популацията, особено в низините на големи реки и блата, кръглогодишно живеят извън човешките селища (екзантропен образ на живот).
 
Сивият плъх е обявен за най-вредното животно на нашата планета. Всяка година унищожават 1/5 от свтовния добив на зърно, т.е. всеки пети фермер работи за плъховете. Само в Азия плъховете ежегодно изяждат най-малко 50 т ориз – количество достатъчно да нахрани 250 млн. души.
 
Черният плъх (Rattus rattus). Дължина на тялото - до 190 мм, дължина на опашката - до 228 мм (обикновено опашката е по-дълга от тялото до 133%). Муцуната е издължена, а ушните раковини са по-големи и по-окръглени в сравнение с тези на сивия плъх. Опашката, за разлика от опашката на сивия плъх, е дълга, тънка и удивително гъвкава, и помага много на животното при придвижване. Шията е добре изразена. На задните крайници между пръстите липсва плавателна ципа. Цветът е изменчив, но най-често се срещат два типа: 1. тъмно-кафява горната страна на тялото със зеленикав метален блясък на отделни косми. Отстрани козината изсветлява и отдолу е пепеливо или мръсно-бяла; 2. горната страна е като при сивия плъх, малко по-светла и рижава, долната страна е белезникава или жълтеникава, често ограничена странично с охриста ивица или направо се слива с оцветяването на гърба. Изследователите сочат, че във всяка популация плъхове, независимо от местообитанията, може да се срещат различни вариации в окраската на козината. Много изменчив вид с неясни таксономични граници в югоизточна Азия.
В кариотипа 38 – 40 хромозоми.
 
Екология. Разпространен в Индостан. Като синантропна форма – повсеместно от тропическия до умерения пояс. Топлолюбив вид. На голяма част от ареала си е свързан с човешките жилища. В Европа населява кръглогодишно природните биотопи (гори и храсталаци) само в условията на мек средиземноморски климат. Притежава ниска способност към разселване. Често се разселва пасивно с помощта на водния транспорт, постоянно живее в плавателните съдовете и формира до 95% от популацията на гризачи на корабите. Предпочита високите етажи и таванските помещения.
При малка численост и съвместно обитаване със сивия плъх (в едно и също жилище) двата вида се дистанцират. В дивата природа не копае дупки, а обикновено обитава хралупи или строи кълбовидни гнезда от клончета. Отлично се катери, а на юг често води полудървесен начин на живот. Храни се с плодове, филизи, кора. Храната от животински произход играе незначителна роля. Не прави запаси. Оставя 2-4 поколения годишно, средно с по 6 малки в котилото. Към отровите е по-устойчив от сивия плъх.
 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0607