ПЛЪХОВЕТЕ...

 

 
Рейтинг: 3.00
(22)
Увод
ПЛЪХОВЕТЕ
Епилог



ПЛЪХОВЕТЕ / Зараза

Зараза
10.08.11 13:40

Автор:Плъхи
ЗАРАЗА
 
 
 
Споменаването на всички зарази, пренасяни от сивите плъхове върху хората, е огромна задача и е далеч извън съдържанието на тази статия. Поради тази причина ще насоча вниманието на читателя върху две от най-интригуващите и познати заболявания, каквито са чумата и беса, около които се разказват какви ли не истории.
 
Кой пренася чумата?
Дивите плъхове не пренасят чумата! Плъховете заразени с чума умират. Други диви гризачи, които са устойчиви на заразата я носят в кръвта си, а заразата се предава от животно на животно чрез бълхите. Чумните епидемии възникват, когато бълхите се прехвърлят от дивите гризачи върху плъховете, както и от плъховете (преди или след като са умрели) върху хората.
В природата бактерията която причинява чумата (Yersinia pestis) се поддържа на едно много ниско (равновесно) ниво само при няколко вида гризачи-гостоприемници - полевки, еленова мишка, памукови мишки и др. Някои от популациите на тези видове са устойчиви на заразата и следователно представляват резервоар (огнище) от който може да се разпространи и върху други видове. Други видове, които не са гризачи, серологично реагират положителни на заразата - мечки, американски рисове, язовци, лисици, еноти, скунксове, пуми, елени, африкански слон, африкански бивол и др. Чумната бактерия се предават от едно животно на друго чрез бълхите. Появява се, когато инфектираната бълха смени своя вид гостоприемник и „разтовари” голям брой бактерии върху новия, по-устойчив гостоприемник. В Съединените щати, тези нови гостоприемници са различните видове катерици, антилопи, прерийни кучета и по-малко устойчиви популации от Microtus и Peromyscus. В градските райони това са черния и сивия плъх. Различните видове бълхи могат да се превърнат в огнище, включително плъховата бълха (Xenopsylla cheopis), катерицовата бълха (Oropsylla montana) и човешката бълха (Pulex irritans). Заразата се пренася от много и различни видове гризачи. Въпреки това плъховете, тъй като живеят в непосредствена близост до хората, най-често се свързват с чумните огнища при хората.
Плъховете не са устойчиви на заразата - огнището на заразата при плъховете е свързано с огромен брой умрели плъхове. Заразените плъхове обикновено умират (в рамките на няколко дни) от висока степен на бактеремия. Бълхите-приносителки не умират, но когато плъхът върху който паразитират умре те търсят други гостоприемници - плъхове или хора. При кръвосмучене от заразено животно бълхата може да приеме голямо количество бактерии, които, попаднали в хранопровода и стомаха, бързо се размножават и блокират храносмилането. В резултат кръвосмученето спира, бълхите изпитват остър глад, напускат гостоприемника, търсят друг, заразяват го, но постоянно изпитват глад и т.н.
Хората са изложени на риск от заразяване с чума, ако те живеят в близост до заразени плъхове или техните наскоро умрели събратя. През1898 г., при едно наблюдение на предаването на чумата е отбелязано, че контактът с плъх, който е мъртъв повече от 24 часа не води до инфекция, тъй като заразените бълхи вече са напуснал тялото.
В човешката история най-широка известност е придобила Черната смърт през 1330-1352 г. Тази епидемия се разпространила от корабните плъхове (Черен плъх) и неговите бълхи, които разнесли заразата из цяла Европа. Последното огнище на зараза в САЩ е било през 1924-1925 г. в Лос Анжелис. Оттогава заразата по хора е установявана (като разпръснати случаи) в селските райони в западните щати (10-15 случая на година). В момента, заразени с чума гризачи се откриват в много части на света, но случаите на предаване върху хора са относително редки (1 000 -3 000 случаи годишно в цял свят). Днес чумата е 100% лечима с антибиотици.
 
Плъховете пренасят ли бяс?
Съществуват много малко случаи на хора, заразени с бяс от плъхове. В Полша от 9998 случая на бяс при човека (от 1990 г. до 1994 г.), само четири са били причинени от плъхове (0,04%), докато огромното мнозинство са били причинени от лисици. В Израел, има регистриран един случай на бяс при човек, ухапан от малък гризач - вероятно плъх. В Тайланд всяка година се регистрират по около 7000 случая на бяс, като само 1% са причинени от ухапване от плъх. Повечето случаи на бяс в Тайланд са причинени от кучета (86,3%). Регистрирано е и едно огнище на паралитичен бяс при дете в Суринам дължащо се на ухапване от плъх.
 
Защо са толкова редки случаите на бяс при плъховете?
Няма ясен отговор. Предполага се, че плъховете почти никога не оцеляват при нападение на по-голямо побесняло животно, като миеща мечка, скункс или лисица.
 
Колко бързо се развива беса при плъховете?
Скоростта, с която прогресира заболяването, зависи от възрастта и телесното тегло на плъха, щама на вируса и неговата доза. Колкото по-висока е дозата, толкова по-бързо прогресира. Инкубационният период на дивия тип бяс (наречен "уличен бяс") е от две до три седмици след инжектиране в крака на лабораторен плъх (14-18 дни, средно 16 дни, диапазон – от 10 до 25 дни), а смъртността е до 100%.
Трябва да се вземе предвид факта, че ухапванията от свиреп хищник ще се различават съществено от инжектиране с игла – хищникът хапе и нанася множество рани, всяка от които може да бъдат „входна врата” за вируса на беса. Естественото ухапване често се намира върху област на тялото, намираща се близост до централната нервна система. Хипотетично, такива ухапвания биват последвани от бързо прогресиране на беса, а оттам и до по-кратък инкубационен период.
Казано накратко: дивите плъхове изключително рядко пренасят вируса на беса върху хора. Следователно не се считат за сериозна заплаха.
 
Rat-bite треска
Рядко заболяване, което се причинява от два различни организма - Streptobacillus moniliformis и Spirillum minus. Str. moniliformis е част от естествената флора на носни и устата на плъховете и другите животни (напр. мишки, катерици, невестулки, джербили).
От 10% до 100% от декоративните и от 50% до 100% от дивите плъхове носят Str. moniliformis.
Предаването се извършва чрез контакт с урина, слюнка или секрети от очите или носа на заразено животно. Най-честата форма на предаване е чрез ухапване. Заболяването е установено при лабораторни линии плъхове. Няколко случаи са били докладвани за служители в зоомагазини и собственици на декоративни плъхове. Str. moniliformis е изолиран от слюнката на декоративни плъхове. Възможно е предаването от животно на човека чрез ухапване или чрез флората на устната кухина (чрез целувка или споделяне на храна).
Ухапване от други гризачи, като мишки, катерици и джербили, също могат да причинят Rat-bite треска.
Животните, които се хранят с гризачи, носители на Str.moniliformis, също могат да предават бактериите на хора. Str.. moniliformis може да се предаде чрез консумация на храна или вода, заразена с изпражнения на плъхове – в този случай болестта се нарича Haverhill-треска.
Заболяването се лекува с антибиотици и ако се улови в началото прогнозата е отлична. В Африка и Азия заболяването се нарича содоку. Това е по-сериозна форма на Rat-bite треска. В тази форма, по лицето на заразения човек се развива обрив, с червени или морави плаки, които се превръщат в отворени рани. Рядко се засягат и ставите.
 
Паразити и бактерии при дивите плъхове, обитаващи фермите в Англия:
 
Хелминти (червеи):
Syphacia muris - открити при 67% от плъховете,
Nippostronglyus brasiliensis - 23%
Capillaria - 23%
Hymenolepsis diminuta - 22%
Toxocara cati - 15%
Heterakis spp. - 14%
Hymenolepsis Nana - 11%
Тениидози - 11%
 
Бактерии:
Leptospira spp. - причиняват лептоспироза при 14% от плъховете;
Listeria spp. - листериоза при 11%
Yersinia enterocolitica - йерсиниоза при 11%
Pasturella spp. - пастьорелоза при 6%
Pseudomonas spp.- мелиоидоза при 4%
 
Протозои:
Cryptosporidium parvum - причинявайки криптоспоридиоза при 63% от плъховете
Toxoplasma gondii - токсоплазмоза при 35%
Trypanosoma lewisi - трипанозомоза при 29%
Eimeria separata – еймериоза при 8%
 
Рикетсии:
Coxiella burnetti - Ку-треска при 34%
 
Вируси:
Hantavirus - при 5%
 
Ектопаразити (външни паразити)
Забележка: ектопаразитите са носители на болести, които се предават на хората, напр. тиф.
Бълхи - намерени в100% от плъховете
Акари (кърлежи) - намерени в 67%
Въшки - намерени в 38%
 
 При изследваните за паразити на 255 диви плъха, заловени в различни селски райони в Хърватска, като цяло било установено, че 72,6% от плъховете били заразени с паразити. Почти една трета от плъхове (32,2%) били заразени с външни паразити, а почти две трети (65,1%) - с вътрешни паразити.
 
Ектопаразити били намерени при 32,2% от плъховете:
 
въшки - Poliplax spinulosa (14,5%)
въшки - Trimenopon jenningsi (3,4%)
въшки - Gyropus ovalis (1,57%)
бълхи - Leptopsilla segnis (1,18%)
бълхи - Ceratophylus fasciatus (12,1%)
акари - Myobia musculi (5,49%)
акари - Myocoptes musculinus (1,18%)
акари - Dermanyssus sanguineus (0,78%)
 
Ендопаразити били намерени при 65,1% oт плъховете:
 
Capillaria spp. (18%)
Capillaria hepatica (0,39%)
Syphacia muris (3,53%)
Nippostrongylus brasiliensis (16,9%)
Heterakis spumosa (25,9%)
Strongyloides ratti (1,18%)
Ascaris suum, яйца (8,24%)
Toxocara spp. яйца (1,96%)
Hymenolepsis diminuta (36,9%)
Taenia taeniaeformis (10,6%)
 
 
Външни паразити
Мухи и червеи: Кожата на някои плъхове (обикновено младите екземпляри) през топлите месеци на годината понякога „червясва”. Най-силен е ефектът върху здравето на плъховете, когато мухите снасят яйцата си в инфектирани рани. Рядко заразената с ларвите на мухи раната причинява смърт.
Оводи (щръклици): Осем процента от плъховете страдат от ларвите на тези паразитни мухи. Втвърдяване на кожата и отворени рани (входна врата за инфекции) причиняват ларвите от род Cuterebra, които мигрират в подкожната тъкан. Други оводи раждат ларвите си направо в естествените отвари (в носа), където живеят известно време.
 
Как паразити влияят върху поведението
Паразитните инвазии могат да повлияят на поведението на дивите плъхове. Установено, че плъхове заразени с Toxoplasma gondii (токсоплазмоза) са били по-активни и вероятността да станат жертва на хищник (котка) е много по-голяма, отколкото незаразени плъхове. Различията в поведението може да е причинено от патологичните промени в организма, причинени от токсоплазмите (кисти в мозъка).
Тези поведенчески промени при плъховете, носят “изгодна” за паразитите, защото повече плъхове стават жертва на домашните котки, които са предпочитан от токсоплазмите краен гостоприемник.
Дивите плъхове са носители на Mycoplasma, въпреки че процентът на индивидите, заразени с бактерията може да варира в различните популации.
Това е един интересен въпрос за собствениците на плъхове, защото почти всички декоративни плъхове са носители на Mycoplasma pulmonis, която може да доведе до сериозни дихателни проблеми. Микоплазмозата е неизлечима, въпреки че симптомите могат да бъдат подтиснати с антибиотици.
 
Наранявания при плъхове
Младите плъхове ( до 40 дневна възраст) обикновено се намират под майчина закрила и са предпазени от ухапвания. След отбиването, подрастващите плъхчета получават много рядко ухапвания от други плъхове. Постоянно ниските нива на агресия и ухапвания продължават докато плъховете достигнат социална зрялост - около 6 месеца за мъжките и около 8 месеца за женските. След тази възраст честотата на получените наранявания се увеличава, в продължение на няколко месеца, за да се стабилизира на около 7 ухапванията на женските, на възраст около12 месеца и 9,5 ухапвания за мъжките на 9 месеца. Нивото на агресия в тази група вероятно е по-високо в сравнение с това на свободно живеещи диви плъхове, тъй като такива популации се намират в ограничено пространство и социалните контакти са по-тесни.
Раните обикновено са леки и се откриват по задната част на тялото. Ако раната не се инфектира обикновено оздравява в рамките на 2 седмици. Въпреки това, някои рани се инфектират и нагнояват. Тяхното оздравяване е продължително.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0591