Много просто, трябва само да обърнете плъхът по гръб и да разгледате задните му части и основата на опашката. При мъжките още от 4-седмична възраст започват да личат относително големите тестиси. Освен това, разстоянието между ануса и половият орган е по-голямо, а при женските се намират в непосредствена близост. Възрастната женска обикновено е с по-дребно и източено тяло, много по-активна и притежава по-мека козина.

Истина е, но това обикновено не представлява особен проблем, защото урината им почти не мирише. Освен това, мъжките излъчват по-силно изразена мускусна миризма от женските. Именно мускусната миризма е тази характерна миризма, която се усеща от нашето обоняние.

 

Женските плъхове се разгонват на всеки 4-5 дни. Това се случва обикновено вечер и продължава около 12 часа. Ако в клетката присъства друг плъх, той ще се опита да извърши покриване (лъжливо покриване). Влагалището на разгонената женска е отворено, влажно и с ален цвят. Ако докоснете задницата ще наблюдавате следното: изтягане на тялото, едновременно повдигане на задницата и муцунката, извит надолу гръб и прибрани уши.

 

Теоретично – да! Има сведения, че някои плъхове не се размножават, когато са в двойка, поради което се препоръчва 1 мъжки плъх да се събере с 2-3 женски за да стартира размножаването.

 

Голямо гнездо. Гнездо с по-голям размер от обикновената къщичка. Може да бъде от дърво, керамика, шперплат, фазер или пластмаса, но най-важното е да се осигури достатъчно количество строителен материал за постеля, и да не се безпокои родилката.

 

Средният размер на едно котило е 12 новородени, като възможно е техният брой да варира от 1 до 22. Женската им само 12 млечни зърна, но въпреки това може да се грижи за много повече гърла, ако получава достатъчно количество храна. Болшинството от женските с много големи котила разделят новородените на две групи, които редуват при кърменето. За това е добре да сте подготвили (още преди раждането) просторно гнездо за голямото семейство.

 

Честите раждания не са полезни за здравето на женската, поради което се препоръчва период на отдих и възстановяване на организма (след като приключи кърменето) в размер на 2-3 месеца.

Тези мъжки плъхове, които се използват за размножаване от млада възраст, ще продължават да са полово активни до дълбока старост, без да губят оплодителната си способност. Другите плъхове, които не са използвани за размножаване като млади, напълно губят сексуалният си потенциал.

 

Женските може да се заплождат още на 5-6 седмична възраст, но препоръчително е да се използват за размножаване след като навършат 3.5-4 месеца. До навършването на 8 месеца трябва да са раждали поне веднъж (ако искате да ги използвате за размножаване), а раждалите женски може да се използват за разплод до 1 годишна възраст. След тази възраст (1 година) не се препоръчва да раждат повече. Ако женската не роди до осем месечна възраст, способностите и да забременее след това се понижават. Затлъстяването също пречи на забременяването.

 

За размножаване се препоръчват напълно здрави и развити мъжки плъхове, от 6 месечна възраст ( или тежащ не по-малко от 500 г) до дълбока старост.

 

Мъжките плъхове на свобода много често прекарват целия си живот без да се докоснат до женска. Поради това не може да се каже, че те има такава необходимост.

 

От 21 до 23 дни. Бременността не се демонстрира външно през първата и втората седмица. Интензивно строителство на родилното гнездо се наблюдава в деня на раждането или предишния ден.

 

Женската се разгонва до 24 часа след раждането и тогава ще може отново да забременее. Това няма да и се отрази добре при положение, че кърми малки в същото време. Препоръчва се отдих след края на кърмаческият период – най-малко 2 месеца, за да възстанови изтощения си организъм.

 

Отговорът е - много скоро! Женската се разгонва приблизително от 10 до 24 час след раждането. Обикновено това е първата вечер след раждането. Явление е познато като „следродилно разгонване”. Яйцеклетките, оплодени по време на следродилното разгонване, не се инплантират веднага (кърменето задържа процеса на инплантация) в резултат на което бременността се удължава до 32 дни (+/- 1 ден). Стопанинът си мисли, че неговата женска е забременяла 10 дни след раждането, а де факто това се е случило веднага след раждането.

След тази удължена бременност (и последвалото раждане) женската не се разгонва докато окончателното не отбие котилото. Следващото по ред разгонване се нарича „разгонване след отбиването” и настъпва приблизително 29 дни след последното раждане.

 

Бременните и кърмещите женски се нуждаят от по-голямо количество храна. Суха храна за кучета и котки (с добро качество) ще даде допълнително количество протеини и и мазнини. Бъдете уверени, че сте осигурили достатъчно количество храна и вода.

 

По време на самото раждането няма да й е до храна, но задължително трябва да има достъп до вода, поради което разположете поилката възможно най-близо до входа на родилното гнездо. Храната преди и след раждането трябва обезателно да съдържа калций! Препоръчва се добавяне в дажбата на извара.

 

Добавете в дажбата калций, протеин и витамини. Подгответе родилното гнездо, материал за постеля на гнездото и място, където ще бъдат преместени другите плъхове. Започнете да търсите стопани за малките плъхчета. Старайте се да не стресирате женската. Не трябва и да я къпете. Тъй като бременността проличава твърде късно, ще разполагате с ограничено време да свършите всички тези действия.

 

Срамната връзка (симфиза) свързва двете тазови половинки при бозайниците от женски пол и има отношение при раждането.

При плъховете до втория месец срамната връзка представлява тясна хрущялна лента - 1.5-2 мм ширина, която при раждането се разпуска (под въздействието на хормони) за да улесни протичането на раждането. С напредване на възрастта започва бавно да се вкостява до настъпване на менопаузата (15-18 месечна възраст).

 

Не се препоръчва. Има женски, които заедно възпитават малките си без проблем, но има и други, които могат да “завладеят” малките на втората майка и да се опитат да се грижат сами за тях. Тези женски (осиновителки) не позволяват на биологичната майка да се грижат за собственото си потомство. Това няма да е проблем за малки котила, но при по-големите, млякото от една майка е крайно недостатъчно за всички, и много от бебетата ще загинат. Имало е случаи, при които една женска яростно избива котилото на друга женска.

Какво да правим в този случай? Най-простото решение е всяка женска да се държи отделно със своето котило.

 

Малките задължително трябва да живеят с майка си до четвъртата седмица, дори до петата седмица. След този период те трябва да се разделят по пол - най-късно на шестата седмица, за да не се получат нежелани бебета.

 

Не по-рано от 10 дни след раждането. Внимателно, без да пипате малките, отделете зацапаният гнездови материал и постеля и поставете близо до гнездото нов материал.

 

Когато ви разреши женската. Не е желателно да ги докосвате до навършване на 10 дни. Скоро след това плъхчетата ще започнат самостоятелно да излизат от гнездото и тогава се препоръчва да ги вземате в ръце по-често, за да свикнат отрано с човешките ласки.

 

 

 

Преди всичко, при груповото отглеждане на плъховете, се предоставя възможност да реализират социалния модел на поведение, който е недостижим при единично отглеждане. Освен това, отглежданото на едно животно в клетка крайно ограничава неговата свобода, а наличието на компания за за плъховете означава взаимни развлечения. Плъховете в група често се грижат взаимно, чистят си козината (алогруминг), топлят се при студено време и се сгушват, когато се чувстват стресирани.

За съжаление, колкото и големи грижи да полага човек за плъховете, той не може да замени общуването със себеподобни. Ако решите да си вземете плъх, помислете за възможността да отглеждате поне 2 животни заедно.

Единичното отглеждане е разумно само в случай на много агресивен или болен плъх.

 

Причината за депресия най-често се явява пренебрежително отношение от страна на стопанина - когато животното стои в мръсна клетка, без разходка и не получава никакво внимание. По този начин никога не трябва да се държи човек с високоинтелигентно животно, каквото е плъхът!

Друга причина за депресия може да бъде загубата на другар в игрите (в случай на смърт или преместване при друг стопанин). Това често се случва, когато два плъха дълго време са споделяли една клетка. В такъв случай се постарайте в най-кратки срокове да му намерите ново другарче.

Депресивни моменти в поведението на плъховете може да се наблюдават в случай на продължително и тежко заболяване.

Във всички случаи на депресия е необходимо да обсипете плъха с грижи и ласки (а нужно ли е да чакате да се появи депресия?), да му предоставите повече възможности да общува с вас или други плъхове, по-често да го пуска на разходка и да играете с него. Само по този начин ще прогоните тъгата и ще върнете жизнения тонус на вашето животно.

 

При близко общуване вие бързо ще се научите да познавате самочувствието и настроението на вашият питомец. Във всички случаи, животно, което има лошо настроение няма да бъде активно, няма да е предразположено за игра с вас и компания, ще стои самотно и унило в някой ъгъл на клетката.

 

Непознати миризми, особено силните, ако сте общували с други животни и хора не забравяйте да си измиете ръцете, преди да докоснете своя плъх, това също така ще го предпази от възможно предаване на инфекция. Силни и внезапни звуци. Често плъховете се плашат от други животни, особено ако са чужди. Плъховете на своя територия се чувстват доста по-уверени.

 

Трудно е да се отговори еднозначно. Има случаи, когато плъховете не се съобразяват къде точно се изхождат. При някои заболявания (Микоплазмоза) се наблюдава опикаване на гнездото.

 

Плъховете не могат да повръщат. Също така не могат да оригват и не изпитват усещането на „киселини в стомаха”.

Плъховете не могат да повръща по няколко причини: 1.При плъха има силен мускулен пръстен (сфинктер) между стомаха и хранопровода. 2. Повръщането е възможно при независимото съкращаване на два мускула, което при плъховете не се осъществява. 3. При плъховете я няма тази сложна връзка между мозъка и вътрешните органи, която да координира мускулите, отговорни за повръщането.

Една от главните функции на повръщането е да осъществи очистване на тялото от токсични вещества. При плъховете са налице други стратегии за защита срещу токсини. Една от тях е свръхпредпазливото изучаване на храната. Когато плъховете открият нова храна, те опитват малка част от нея, и ако тя предизвика някакво неразположение, тогава те я избягват при следваща среща, доверявайки се на острото си обоняние и вкус. Друга стратегия е поглъщането на нехранителни материали (особено глина), в отговор на гаденето. Глината се свързва с част от токсините в стомаха, което помага да се намали ефекта им върху организма.

Плъховете разчитат на силното си обоняние и вкус за да избягват хранителни продуктите, които са им причинявали някога неприятно усещане. Фактически, плъховете избягват хранителни продукти в отговор на реакция, която предизвиква повръщане при другите животни и човека. Това е така наречената първа защитна линия срещу токсини, която при плъховете е много добре развита, следствие на което не са имали нужда да развият повръщателен рефлекс. Де факто, плъховете могат да усещат минимални количества токсични вещества в стомаха си, и в отговор на това те не повръщат, а избягват този вид храна в бъдеще. Плъховете са загубили способността да повръщат, защото повече не се нуждаели от това. Плъховете никога не изяждат смъртоносно количество отровен хранителен продукт при първа среща с него.

 

Дъмбо плъхчетата са любимци на търговците на плъхове.

Характерните черти на мутацията са:

Форма на ухото – голямо многообразие на форми и размери. Най-желани сред любителите са големите, кръгли и ниско поставени уши. Формата им може да бъде разнообразна, дори и асиметрични. Форма на черепа – върхът на черепа може да бъде плосък и широк, други – издължени, трети – изгърбени. Форма челюстите. Формата на очите – различни форми и положения. Движение на ушите. Характер - дъмбо се смятат за послушни и със спокоен характер.

При човека аналог на дъмбо е Синдром на Treacher Collins, Синдром на Nager, Синдром DiGeorge, Синдром Goldenhar.

 

В продължение на много векове една обикновена мъдрост казва, че цветът на козината на животното и неговия характера са свързани. Това е така, защото има връзка между хормоните, нервното развитие и производството на пигменти. Възможно е тази връзка да е играла роля при опитомяването на различните видове домашни животни, включително и сивия плъх.

Връзката между цвета на козината и характера на животното е открита при различни видове: котка, куче, лисица, норка, елен лопатар, сивия плъх и др.

Една от най-поразителните разлики между дивите и домашните животни е в различието на характерите им. Дивите животни проявяват тенденция към по-висока реактивност спрямо околна среда. Дивите животни реагират много бурно, дори яростно, когато се намират в плен - при всяко неочаквано движение, звук, транспорт и близостта на човека. Всеки е чувал как лисицата, попаднала в капан, отхапва предната си лапа за да спаси кожата. Плъховете също изгризват заклещените лапички в стремежа си да се освободят от капана.

Домашните животни, обратно на това, са много пасивни към околната среда, те не реагират остро на внезапни движения, звуци или близостта на човека. Домашното животно проявява тенденция към послушание и спокойствие.

Дивите животни в пленничество имат проблем с размножаването и определено е много трудно да се общува с тях. По тази причината една от главните особености в опитомяването е да се пречупи този реактивен и див характер до послушание и подчинение. Производителността е по-голяма и общуването – по-лесно с кроткото и пасивно домашно животно.

Съществуват много аспекти при прехода от дивото към питомното. Сред тях са:

 

Изгодата от близкото съжителство с човека. Част от измененията на характера могат да се осъществят преди дивото животно да попадне в плен. Някои диви животни, живеещи в непосредствена близост до човека, извличат изгода от близкото съжителство – храна, убежища. Отделни диви животни, които по-слабо реагират на човек, получават по-голяма изгода. Това намалява тяхната реактивност и може да ги направи по-лесно податливи на опитомяване в по-късен етап.

 

Естественият отбор в плен. Най-реактивно реагиращите диви животни, попаднали в плен, обикновено загиват от стрес или не са в състояние да се размножават. Тези животни не оставят поколение. Много малко от тях оцеляват и дават потомство. От потомството на тези животни се подлагат на отбор само спокойните и продуктивните, като целта е да оставят за размножаване само „правилно” реагиращите животни.

 

Опитомяването. Това е продължителен процес на общуване, който започва от най-ранна възраст на индивида. От поколение на поколение се увеличава успеваемостта, а дали ще достигне висока степен, зависи и от опита на хората.

Трябва да се отбележи, че „понижената реактивност към околната среда” и „опитомяването” не са едно и също нещо. Опитомяването на млади диви животни е възможно, общувайки често с тях. То води до силно намаляване на тяхната агресия спрямо човека, но от друга страна ефекта е слаб срещу нови ситуации и други поведенчески реакции, типични за дивите плъхове. Дивите животни, питомни към човешко присъствие, могат да останат силно реактивни спрямо различни нови стимули от заобикалящата ги среда, като звуци, резки движения, нови обекти. Поради това опитоменото диво животно може силно да се отличава по поведение от питомното домашно.

 

Заключение. Връзката между цвета на козината и характера е факт. Тази биологична връзка е възможно да е една от историческите причини, поради която черната и шарената (пъстра) окраска на козината са по-разпространени при домашните животни в сравнение с дивите им събратя.

 

Някои плъхове, особено тези с бели петна по тялото, развиват фаталното заболяване – мегаколон. Плъховете с мегаколон не могат да се изхождат. Изпражненията им се събират в дебелото черво, издуват корема и като краен резултат предизвикват смърт.

Често се задава следния въпрос - Защо това страдание при плъховете е свързано с непигментирани участъци по тялото? Причината се дължи на нарушения в ембрионалното развитие на плода.

 

Да, но ясно изразен период на линеене нямат. Смяната на старата козина с нова протича целогодишно със слаба интензивност. Ако вашият плъх започне силно да линее, възможно е причината за това да бъде хиповитаминоза. За всеки случай консултирайте се с ветеринар.

 

При плъховете съществува голямо структурно разнообразие на козина. От гладка и стандартна, през различни типове вълниста козина, до пълна липса на козина.

 

Съществуват големи различия между белите и пигментираните плъхове. Причината е в неспособността на белите плъхове да произвеждат пигмента меланин. При тях се наблюдава влошаване на зрението (до пълна слепота), обонянието, двигателната активност и пространственото изучаване. Белите плъхове са по-активни през светлата част на деня, обратно на пигментиранити, за които това е време за сън и почивка (нарушен модел на съня).

Белите мъжки плъхове са в значителна степен безразлични към миризмата на разгонена женска.

 

За разлика от човека, плъхът имат кратко и ускорено детство. Развива се много бързо и става сексуално зрял, приблизително на 6 седмична възраст. При хората половата зрелост настъпва средно около 12-13 година (като варира от 8 до16).

Социалната зрялост настъпва значително по-късно от сексуалната, приблизително на 5-6 месечна възраст. При навършване на социална зрялост, всеки месец от живота на плъха се равнява на 2.5 човешки години.

Менопаузата при плъховете настъпва на 15 – 18 месеца, докато при човека това се случва от 48-та до 55-та година.

Домашните плъхове живеят приблизително 2 – 3.5 години. Във Великобритания средната продължителност е 21.6 месеца и 95% умират на възраст 3 години. Обратно на това, 95% от дивите плъхове умират преди да навършат 1 година.

Средната, международна, продължителност на живот при хората е 66.7 години. При човека продължителността на живот зависи от икономическото развитие на държават в която живее. През 2003 г. в Япония е била най-високата продължителност на живот – 81.3 год., а в същото време в Замбия е регистрирана най-ниската – 33.4 год.

 

Когато се срещнат горните с долните резци се чува стържещ звук. Плъхове вероятно извършват съзнателно тези движения с резците, за да поддържат върхове им остри като бръснач. Както вече е известно, резците при плъховете растат през целия им живот и поради усилената дейност, на която те са подложени (гризане), се нуждаят от заточване. Това означава също, че плъхове, трябва да използват своите резци непрекъснато за да ги предпазят от прекомерно израстване.

Плъховете скърцат със зъби и когато са стресирани - при посещение във ветеринарен кабинет, по време на напрегнатите взаимодействие с друг плъх или когато преживявания болка. Плъховете скърцат със зъби и когато са спокойни – поведение, което може да се сравни с мъркането при котките.

 

Плъховете разполагат с арсенал от различни звуци - цвърчат, бръмчат, мърморят, пищят, свиркат, крещят, фучат, съскат и т.н. Като общо правило звуковите сигнали, които те издават, са признаци на протест или стрес.

Плъховете издават и звуци, които са свързани с удоволствие, но тези звуци са много високи и са неуловими за нашия слух.

 

Понякога плъховете фучат. Обикновено това е знак за бедствие и се издава по време на стрес (при напрегнатите социални контакти с други плъхове).

 

 

Понякога очите на даден плъх изглеждат сякаш всеки момент ще изскочат от орбитите си – придобиват „убийствен поглед”. Това странно движение на очните ябълки често се случва по време на дъвчене или при заточване резците. Причината е анатомична – част дъвкателните мускули на долната челюст преминават през очното гнездото, зад очната ябълка. Когато един плъх гризе или дъвче, движейки бързо долната си челюст нагоре и надолу, мускулните контракции придават вибрациите върху очната ябълка и тя започва да се движи навън и навътре.

 

 

Плъховете използват мустачките си да получават информация (чрез докосване) от околния свят. Малки мускулни влакна, разположени в основата, задвижват всяко мустаче в желаното направление. Мустачетата са изключително чувствителни, по-чувствителни са дори и от човешките пръсти. Плъховете използват своите мустачета за навигация, баланс, намиране и разпознаване на храна и при социалните взаимодействие с други плъхове. На късо разстояние плъхове разчитат на своите мустачета повече от очите си за да се определят пространствената дълбочина.

 

Когато докоснете задницата на женска („замръзнала” с присвит надолу гръб) и тя отмести опашката си встрани, това е сигнал, че е разгонена (случва се на всеки 4 дни). В тази поза женската се чифтосва с мъжкия. Съвкуплението е възможно. Тази позата е рефлекторна реакция, която се предизвика при докосване.

 

Понякога, при женските плъхове ушите вибрират бързо назад и напред, понякога само ги мърдат. Тази вибрация може да бъде толкова бърза, че ушите за наблюдателя се виждат неясно. „Ушните вибрации” са знак, че женския плъх е разгонен. За мъжките тези вибрации с ушите са много привлекателни.

 

Плъховете могат да размахват цялата опашка (движението идва от основата и) или само нейното връхче.

Функцията на това поведение не е известна, но изглежда, че е свързана с вълнение и/или напрежение. Така например, плъхът върти опашка в пристъп на агресия насочена срещу друг плъх или когато е изправен пред хищник.

 

 

Някои плъхове, особено албиносите (с червени очи), често се люшкат от една страна на друга. Плъховете албиноси имат изключително лошо зрение и люлеенето им помага да виждат по-добре. Тъмнооките плъхове се полюшват и също движат главите си нагоре и надолу, но го правят по-рядко.

Полюшването помага на плъховете да разберат колко отдалеч пред тях е даден обект. Когато един плъх движи главата си, изображенията на обектите около плъха се движат в ретината му. Близките обекти се преместват много бързо, отколкото тези, които са по-далеч - явление, известно като паралакс-движение. Плъховете по този начин определят разстояния и пространствена дълбочина.

 

Плъхът може да хване опашката си с уста и по този начин да се движи. Това е рядко наблюдавано поведение, което не е добре проучено и не е добре разбрано. При майките може би е форма на „пренасящо малкото” поведение. Гнездящият женски плъх, лишен от най-обикновен материал за построяване на гнездото, може да пренася собствената си опашка и да се опитва да построи гнездо с нея. Кърмещата майка може да подпъхне опашката си към гнездото, смятайки я за новородено.

 

 

Плъхът се изпуска, когато е уплашен и стресиран. Тези действия са общи признаци на стрес и могат да се определят като защитна реакция спрямо хищник – уринирането и дефекацията (не само при плъховете) целят хищникът да бъде изненадан, отвратен и отблъснат.

Хората също правят това, когато са изложени на силен стрес или са много уплашени.

 

Плъховете оставят капчици урина върху повърхностите и предмети по които ходят, включително и върху себе си. Това се нарича маркиране или ароматна маркировка. Възрастните социално-доминиращи мъжки маркират най-много. Женските са склонни да се самоароматизират в по-голяма степен преди да се разгонят.

Маркирането е сложна форма на комуникация, която има няколко функции. Това е сексуален сигнал – плъховете от двата пола се саморекламират. Плъховете използват своята собствена миризма за означаване на области, които вече са посетили и са им познати. Маркирането им помaга много бързо да открият тези места.

Не е ясно дали маркирането с урина изпълнява териториален функция. Ако определя териториалните граници на владени на дадeн мъжки, тогава ароматът на мъжка урината би трябвало да възпира чуждите мъжки плъхове да проникват в тази област. Все пак, това не винаги е така - понякога този аромат привлича мъжките плъхове. Следователно, не е ясно дали ароматното маркиране има териториални функция при плъхове или не.

 

„Червеното нещо” което понякога се наблюдава около очите и нослето на плъховете, се нарича порфирин. Порфиринът се произвежда и отделя от жлеза, разположена зад очната ябълка и подпомага смазването на окото. Порфиринът естествено се оттича чрез малък сълзен канал от окото към носа. Малките количества порфирин, които се забелязват от време навреме са нормално явление при плъховете.

Въпреки това, когато един плъх е стресиран, това може да доведе до свръхпроизводство на порфирин, който прелива от клепачите и оформя червена коричка около окото. Порфиринът, също така може да прелее и от носа, създавайки червена коричка и около ноздрите. Този симптом се нарича хромодакриорея и е признак на заболяване или стрес.

 

Плъховете не могат да повръщат. Плъховете не могат насилствено да евакуират стомашно съдържание. В много редки случаи, обаче, плъховете повръщат, което означава, че смляната храна може да премине пасивно от стомаха обратно в хранопровода. Оригването е рядко, защото притежават много силна бариера между стомаха и хранопровода.

 

 

Младите плъхчета се гонят взаимно, скачат едно върху друго, боричкат се. Плъхчетата започват да се боричкат на около 18 дневна възраст. Най-активно си играят до около 30-36 дневна възраст, след което настроението им за игра спада. Целта на тези игри изглежда е контактът и защитата на тила. Ако плъхчето успее да осъществи контакт с тила на противника, той го потърква нежно с муцунката.

Боричкането при малките плъхчета няма общи черти с истинските борби за йерархично надмощие при възрастните плъхове. Целите и тактиката се различават - боричкането и истинската борба са свързани, но представляват отделни действия.

 

 

Плъховете достигат полова зрялост на около 5-6 седмична възраст, но социалната зрялост настъпва около 5-6 месечна възраст. На тази възраст, мъжките плъхове започват да се държат по-различно и се повишава агресивността им. Безвредните боричкания се превръщат в сериозни борби. Последователно победителят от тези взаимодействия се налага върху другите членове на колонията. Веднъж създадена йерархията може да остане стабилна за дълъг период от време.

 

Собствениците на декоративни плъхове смятат, че когато един плъх маркира с урината си друг плъх, той претендира за господстващо положение. Това твърдение е неправилно, защото всички плъхове се маркират взаимно до известна степен. Например, младите маркират възрастните, женските маркират мъжките и обратно, доминиращите мъжки маркират своите подчинени, а подчинените маркират доминиращите и всички останали. Следователно е нелогично да се предполага, че маркирането с урина е израз на доминиране.

Маркирането с урина между плъховете вероятно е сложна форма на комуникация, чийто химически смисъл зависи от идентичността, възрастта и състоянието на маркировката и маркирания плъх. Например, женските са склонни да маркират агресивните мъжки плъхове с високо ниво на тестостерон - вероятно те предпочитат такива мъжки и ги желаят за партньори.

 

Първо, трябва да се отхвърли мита за „плъхове-заразоносители”. Плъховете са неволни преносители на заболявания, когато живеят в диво състояние, а не сами по себе си са заразоносители. Чума, бяс, тиф и т.н. Дивите плъхове в този аспект са много опасни за човека. В случаите, когато се отнася за домашни (декоративни) плъхове човекът за тях е много по-опасен, отколкото те за него. При съблюдаване на добра хигиена декоративните плъхове са практически безвредни. За плъховете най-опасна е човешката ангина, която може да ги убие за няколко денонощия. Въобще стафилококите и стрептококите са много опасни за плъховете. Човек, който е пресипнал и кашля, не трябва дори и да се доближава до плъхове.

Запомнете, че и Вие също сте преносител на инфекции.

 

Практически по нищо. Това не винаги е лесна задача дори и за лекар, тъй като болшинството тумори впоследствие загнояват. Ако ги сравним се забелязва, че абсцесът обикновено е по-топъл на допир, в началото еластичен и плътен, след което започва да се размеква на определено място (гнойта търси изход). Обикновено абсцесите са болезнени, а туморите не предизвикват болево усещане (в начален стадий). Да се определи разликата посредством опипване е сложно – гнойта при плъховете е гъста (с консистенция на извара) и абсцеса на пипане не може да се отличи от тумора. Във всички случаи трябва да се обърнете към лекар. При абсцес е необходима антибиотична терапия и последващо отваряне и почистване на тъканите.

 

Препаратът се предлага в различни опаковки. Изберете спреят за котки (с минимална концентрация). За голямо възрастно животно – две напръсквания в областта на плешките, за малки плъхчета – еднократно. Повторете процедурата след 10 дни. След като изсъхне (върху козината) препаратът е абсолютно безвреден.

           

Още в началото на 20-и век изследователите са наблюдавали поведението на плъхове в лабиринт. Хилядите проучванията са насочени към това, как точно плъховете преминават различните по сложност лабиринти. Тези проучвания се използват за да се изучи пространствената памет при плъховете, както и да се разкрият общите принципи на обучението, които могат да бъдат прилагани на много видове, включително и при хората.

Днес лабиринтът са използва за да се изпита ефекта на някое ново лекарствено средство върху познанието и паметта (при плъхове).

Плъховете са особено надарени да се движат с голям успех в лабиринт. Тази тяхна способност идва от еволюционната им история - те са малки ровещи гризачи, прекарали хилядолетия в изкопаването и намирането на правилния път в плетеницата от тунели. Не е чудно, че именно плъховете са хванали цаката на лабиринта.